Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2018 20:25 - ЖИВЕЕХ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ, СРЕД БЕЗКРАЯ, НА НЕБЕТО
Автор: eagle9 Категория: Други   
Прочетен: 4973 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Както ви казах, никога не съм си пожелавал дара на прозорливостта, нито, когато го получих, се опитах да го развия, т.е. да го усъвършенствам. Не му отдадох значение. Нито някога съм искал, нито сега искам Бог да ми открие нещо, защото си мисля, че това е противно на Неговата воля. Но след случката със стареца Димас изцяло се промених. Животът ми стана постоянна радост и веселие. Живеех сред звездите, сред безкрая, на небето. Преди това не беше така.

Откакто почувствах Божията благодат, всичките ми дарби се умножиха. Станах умен. Научих наизуст троичните канони, канона на Иисуса Христа и други канони. Достатъчно беше да ги чуя, когато ги четат или пеят в църквата, и ги научавах наизуст. Казвах Псалтира наизуст. Внимавах да не объркам думите на онези псалми, които си приличаха. Действително се измених. "Виждах" много неща, но не казвах нищо; т.е. нямах право да го кажа, нямах "известие" за това. Всичко виждах, всичко забелязвах, всичко знаех. Не стъпвах по земята от радост. Тогава обонянието ми се отвори и можех да помириша всичко, отвориха се очите ми, отвориха се ушите ми. Познавах нещата отдалеч. Различавах всички птици и животни. По чуруликането разбирах дали е кос, дали е врабче, дали е сипка, дали е славей, дали са дроздове, дали са други птици. Различавах всички птици по пеенето им. През нощта, на разсъмване се радвах на концерта, който изнасяха славеите, косовете, всички, всички...

Станах друг човек, нов, различен. Превръщах всичко, което виждах в молитва. Обръщах всичко към себе си. Защо птичката пее и славослови Твореца? Исках и аз да правя това. Същото беше и с цветята. Различавах цветята по уханията им, усещах ароматите им от половин час път разстояние. Наблюдавах тревите, дърветата, ручеите, скалите. А със скалите разговарях. Колко неща само са видели те! Питах ги и те ми разказваха всички тайни на Кавсокаливия. А аз се вълнувах и се умилявах. С помощта на Божията благодат виждах всичко. Виждах, но нищо не казвах. Често ходех в гората. Силно се въодушевявах, като вървях сред камъните, храстите, малките и големите дървета.

 

/Из книгата "Живот и слова", Старецът Порфирий Кавсокаливит/

 




Гласувай:
3



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eagle9
Категория: Лични дневници
Прочетен: 25060
Постинги: 42
Коментари: 0
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031